Честита Баба Марта! Да сте бели и червени, румени, засмени!
1 март – денят на пристигането на Баба Марта. На този ден отбелязваме една от най-хубавите български традиции- закичваме се с мартеници. Никой друг народ по света няма подобен обичай. Навсякъде пролетта се посреща с радост и нова надежда, но в България нейното очакване е представено под формата на древна традиция. Този ритуал е първият знак за края на зимата и идването на пролетта. Мартеницата носи много радост и красота, зарежда с енергия и надежда, дарява обич.
Традиционната мартеница представлява връв от усукан бял и червен конец, най-често вълнени. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня.
Традицията повелява мартеницата да остане закичена, докато пристигнат първите щъркели или цъфнат плодните дръвчета.
Легендите за произхода на българската мартеница са повече от една, но всички те са свързани с прабългарите и основателя на българската държава - хан Аспарух.
Според най-известното предание, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, от крилото на сокола покапало кръв и обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве.
Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.
