Великден или Възкресение Христово е най-големият и най-светлият празник за християните по цял свят. Този ден и посрещането на Рождество Христово са най-семейните, най-почитаните и светли дни в годината .
В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Но има едно древно правило, което повелява Великден да не се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около нея и винаги след деня на пролетното равноденствие.
Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие.
Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква - според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток с православните.
На Запад започват изчисленията за празника от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е 13 дни по-късно.
Великият ден на Възкресението представя най-пълно основната християнска догма - вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.
