Цветница е празникът на цветята. Отбелязва се в неделята след Лазаровден, седмица преди Великден както от православната църква, така и от католици и протестанти. Денят е познат още с имената Връбница, Цветна неделя и Куклин ден и е един от най-хубавите пролетни празници.
Според българските обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Цвета, Цветанка, Цветелина, Цветина, Цена, Цено, Цветан, Камелия, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Ясен, Явор и др.
Празникът на цветята се свързва с библейската история за влизането на Христос в Йерусалим в дните преди Пасха, когато хората го посрещат, като хвърлят в краката му маслинови и лаврови клонки. Традицията обаче се е изменила и днес се използват върбови клонки, които се откъсват на Лазаровден и се носят в църквата, за да бъдат благословени.
От църквата освен върба се взимат и цветя, които след като свещеникът е благословил, се носят у дома и се закачат пред иконата, а върбовите клонки се оформят на венец и се слага на входната врата, за да пази хората от злото.
На Цветница се извършва и един от обичаите, свързан и с Лазаровден – кумичене. Тогава лазарките пускат венците си от върба в реката. Чийто венец излезе най-отпред, неговата собственичка получава титлата „кумица“. Към нея всички трябва да се отнасят с уважение, да я почитат и да търсят съветите й през цялата година. Кумицата пък трябва да устрои празнична трапеза за останалите моми в селото.
Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и е посветена на страданията на Исус Христос, на неговата кръстна смърт и погребение.
Честит празник и честит имен ден на всички с цветни имена!
