Голямото събитие, описано от историците като едно от най-високите постижения на българския дух и сила.
6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на страната. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Снимка: thefaceofjewishvengeance
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Източник: http://dariknews.bg
