Днес честваме 170 години от рождението на Иван Вазов. Той неслучайно е наречен Патриархът на българската литература. През целия си живот винаги е носил родината в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите. Чрез творчеството си поетът изразява обичта си към България по много и различни начини – като пише за нейните герои, като възхвалява красотата на природата ѝ, като припомня всички поводи да се гордеем с историята си, като критикува пошлостта и бездушието и ни кара да се вглеждаме в себе си.
Роден на 9-и юли 1850 година в Сопот в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов, първото публикувано стихотворение на Иван Вазов е "Борба", отпечатано през 1870 година. Макар Събка Вазова - майка му да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния-при чичо си. Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно тогава той създава повестта "Немили-недраги". Там се запознава и с Христо Ботев.
През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885). За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание "Наука", а заедно с Константин Величков основават списание "Зора". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - "Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Вазов се установява в София, където живее до края на дните си. Великият автор си отива на 22 септември 1921-ва година.
За 170-годишнината Народният театър "Иван Вазов" е планирал поредица от събития. За първи път тази вечер на специална церемония ще бъде връчена и новоучредената награда за духовен принос на името на писателя.
В Градската градина пред Народния театър ще бъде открита изложба с документи и снимки от живота на Вазов, а след това към дома на писателя на столичната улица "Раковски" ще тръгне шествие с участието на актьори от трупата, интелектуалци и граждани.
В Пловдив годишнината също ще бъде отбелязана с шествие. То е организирано от Народна библиотека "Иван Вазов", съвместно с общината. Шествието ще потегли от библиотеката, предвождано от духов оркестър и ще се отправи към паметника на писателя в Дондуковата градина. Пред монумента ще бъдат поднесени венци и цветя.
