Днес отбелязваме един от големите пролетни християнски празници – Благовещение. Той е част от Великдeнския празничен цикъл и винаги се празнува на 25 март. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. Тази хубава вест дава наименованието на празника. Именници са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина и Bангел!
Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. В духа на библейската традиция Благовещение е ден, в който християните почитат майката и грижата ѝ към децата.
В народните представи този ден се свързва и с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата.
Ето какви са поверията на Благовещение:
Според народните вярвания денят е свързван с раззеленяващата се пролет, с прелетните птици, с излизането на животните в гората след зимен сън, с възраждането на света и животворящата надежда. Затова е добре да се предприеме ново начинание на тази дата. Също така и да се облече за първи път дреха или да се използва някакъв уред или вещ. С енергията на този ден всичко ново ще ни е от по-голямо полза и ще има по-голяма трайност.
Хората вярвали, че е за късмет да излезеш от дома само ако носиш пара, която да тежи в джоба - монета. Смятало се, че човек ще има през цялата година парично благополучие и "пълни джобове". В по-ново време поверието се модернизирало и се променило като носещата сполука не била чак толкова монетата, а книжната пара.
Въпреки че се спазвал Великденският пост, софрата на дедите ни била отрупана на този ден с много готвени ястия. Трябвало да се хапне нещо зелено: лапад, спанак, да се омеси задължително шарена пита от стопанката на дома.
Особено символично място заемал медът на масата на Благовещение на - за да е блага, спорна и плодородна годината; да дават плод дръвчетата; да има много мед.
Пчеларите пускали ритуално пчелите от кошерите. Вярвало се, че ако съберат повече мед през този ден, ще има здраве в дома на стопанина им.
На този ден също се берели билки, а раните зараствали по-бързо и не оставяли белег. Отровата пък губела своята сила и не можела да служи за зли помисли.
