Въпреки че е характерен повече за католическата култура, в последните години заекът смело навлезе и стана особено популярен Великденски символ и в православния свят. През последните десетина година по родните магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник.
Мнозина се питат защо около шарените яйца по-често се рисува заек, отколкото например, кокошка с пилета.
Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Easter, Великден). Правел се ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.
Легендата разказва, че Великденският заек носи кошница, пълна с шарени яйца, сладкиши и играчки на децата в нощта преди Възкресение. Той я оставя или на точно определено място в дома, или я скрива някъде и малчуганите трябва да я намерят в празничната утрин.
За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата.
В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.
