На 2-ри юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, а от 1948 г. точно в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно мълчание в цялата страна.
В деня на Ботев да си припомним скъпоценното слово на един от най-великите българи и един от най-прекрасните ни поети.
"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."
"Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне."
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен;
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
От "На прощаване в 1868 г."
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
От "Обесването на Васил Левски"
