На 14 септември Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен.
Имен ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
Кръстовден е един от 12-те велики християнски празника.
Според църковното предание света Елена, майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен. Два века по-рано той бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерили пещерата в която бил погребан Христос. Намерили и три кръста. Кой от тях е Христовият разбрали, като докоснали до него наскоро починал човек и той възкръснал. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст полага в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.
На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
Всяка година в нощта срещу Кръстовден десетки вярващи посещават Кръстова Гора, където според преданието се съхранява частица от кръста, на който е разпънат Исус Христос.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
