Днес църквата почита Свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден. Наричат го още Богоносец , защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Загива разкъсан от лъвове, по заповед на римския владетел Траян. Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали.
На този ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни.
Според християнските представи, от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ.
На Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещение във всяка къща. Всеки човек е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните, а може дори и нещастие да носи. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
С Игнажден започва зимният цикъл от традиционните коледни и новогодишни народни празници.
Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие.
Приготвеният квас се оставя в къща, където няма починал през годината човек. Той се слага в една паничка върху легнал дарак и се покрива с червено було или престилка с червена или със синя украса, за да се предпази от злите сили. Докато сместа престоява трябва да се пази от момите, като най-напред над дарака сяда първородно или последно родено в семейството момиче, което през цялото време трябва да мълчи. След нея се изреждат момите от селото, които също не трябва да говорят, докато пазят кваса. В дома идват техните майки и ергените, които се опиват да го откраднат, но това не бива да става, за да се опази плодородието в къщата.
Според народните традиции всяко едно семейство си взема по малко от кваса и с него бабите лекуват малките деца против уроки. В някои населени места част от тази квас се пуска в реката на Йордановден, за да има плодородие, здраве и берекет във всички домове.
