Няма по-отричана и едновременно с това по-бленувана институция от брачната. Обетът за вечна вярност е доброволен и съзнателен. Женитбата улавя момента в брилянтна снимка и забравя да предупреди, че в дългия архив на семейния албум ще има не само усмивки и щастливи мигове, а и бръчки, умора, тъга и отегчение.
Бракът и сватбата са пиковият момент от ликуването, че си намерил „половинката си“, с която да прекараш остатъка от живота си. От друга страна, бракът се чувства като задължителен или поне – желателен етап от живота, който хората очакват от теб. Всички, съзнателно или не, се стремим да създадем топъл и уютен дом, където мирише на вкусно, където има кого да гушнем, на кого да разкажем деня си. А дали споделянето на общ живот непременно трябва да бъде скрепено с брак. Все повече двойки избират да бъдат заедно, без да узаконяват това с подписи, церемонии и куп накипрени роднини. Раждат деца, грижат се един за друг, уважават родителите си независимо от липсата на законен статут в отношенията си. И са щастливи и отговорни, и истински. И така стигнахме до въпроса защо все по-малко хора се женят в днешно време. Може би, защото така сякаш запазват малко от свободата си. Може би, защото клишето не ги интересува. Семейство са, заедно са, но без да слушат словата на лелката в обредния дом и без да заявяват пред нея за сериозността си. Може би защото ги е страх да не развалят нещата. Или пък защото една сватба струва около 10 000 лв. Ако двама души се обичат и живеят заедно и имат тези 10 000, защо да ги харчат за такива мероприятия вместо просто да продължават да бъдат щастливи?
